История на Българо-чехословашките икономически отношения

От османското владичество българското стопанство наследява своя предимно аграрен характер. След Освободителната война в България има само една работеща фабрика. В началото на XX в. България преживява стопански подем, свързан с нейната индустриална революция. Положителното индустриално развитие е спряно от серия от три войни (двете Балкански и Първата световна война (1912-1918). В същото време в чешките земи с приключващата индустриална революция в империята в 70-те и 80-те години на XIX в. и тъй наречената революция в селското стопанство, се преминава към по-интензивно земеделие. В областта на промишлеността земите на Чешката корона постигат също огромен напредък. В средата на 90-те години настава техническата революция. Това допринася за развитие на енергийната, химическата промишленост и машиностроенето, увеличава се значително добивът на въглища. На 28 октомври 1918 г. е провъзгласено създаването на Чехословашката република. За разлика от България, тя, благодарение на своите задгранични легиони, воюващи на страната на Антантата, е обявена за страна победителка във войната.

Началото на стопанските отношения между двете страни се поставя с подписването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. Чехите и словаците, живеещи в България, основават па 15 октомври същата година Чешки национален комитет. Първият посланик на републиката в България е Рудолф Кунцл-Изерски (Rudolf KÜnzl-Jizersky). По време на среща с българският премиер тогава чешкият посланик е изразил желание за съвместна работа по стопански и политически насоки. Още преди възникването на Чехословакия в България възниква чешка колония, която е икономически активна. Чешкият капитал в страната навлиза с Прагобанка и банка Бохемия. Първата построява още преди войната захарната фабрика в Горна Оряховица и освен нея изгражда до 1923 г. концерн от 10 промишлени предприятия.

През 1920 по инициатива на Чехословакия е основана Малката Антанта. Първоначално възниква като съюзнически договор между Чехословакия и Югославия, към който по-късно се присъединява и Румъния. Малката Антанта има голяма роля в отношенията между България и Чехословакия. Между двете страни съществува определена симпатия. Кампанията на премиера Александър Стамболийски за подобряване на отношенията със Запада е свързана и с две посещения на Прага през 1920 и 1921. Стамболийски се опитва да изгради по-тесни взаимоотношения с чехословашкото земеделско движение, ръководено от Швехла6. За внос на селскостопански машини на стойност 72 400 крони говори един от най-ранните документи по темата. Машините са внесени от фирмата „Фр. Мелихар“ през 1918.

В търговските взаимоотношения на двете страни през 1920 г. сериозна пречка се оказва Югославия. Последната възпира безпроблемното пътуване на стоки за и от България. По това време обменът на стоки между Чехословакия и България се извършва по река Дунав.

През 1920 г. по инициатива на чехословашкия министър на задграничната търговия Рудолф Хотовец започват преговори с българската страна с цел сключване на компенсаторна спогодба. Със същата цел е изпратена делегация и до Югославия. На 20 юли в България идва стопанската делегация от Чехословакия. Начело на нея е държавният секретар д-р Шустр. Важни членове на делегацията са: инж. Дворжачек (шеф на Компенсационния отдел), д-р Шенкир (Министерство на снабдяването), д-р Ружичка (Министерство на пощите и телеграфите), инж. Ворличек (Министерство на железниците), д-р Планянски и други експерти. Обсъждат се въпроси за вноса, износа, транзита и доставките. За Чехословакия е осигурено право за 8000 вагона пшеница и 7000 вагона царевица. Подписана е и спогодба за пощенските съобщения . Резултатът от работата на делегацията, посетила България, е подписването на първата търговска спогодба между двете страни. Тя е само първата крачка към стандартни договорни отношения. България не може да подпише в дадения момент търговски договор поради ограниченията в мирния договор. Българският министър на търговията обещава подобен договор, и то като първи търговски договор на страната, след изтичане на забраната август 1921 година. Това обещание от българска страна не е спазено. Търговският обмен от 1921 г. нататък постепенно намалява. През 1922 г. с цел да бъдат подпомогнати стопанските отношения в София е основана „Българо-чехословашка търговска камара“, в която са включени представители на българските търговски структури и видни чешки индустриалци в България. Въпреки това през следващата 1923 г. търговският обмен между двете страни достига най-ниското си равнище. Това става заради дефлацията на чехословашката крона, което довежда до поскъпване на нейната продукция. Ражда се т.нар. тютюнева дипломация между двете страни. Тютюнът заема през периода на 20-те години до 80% от цялостния експорт на България спрямо Чехословакия. Според Ньойския договор Българското царство е длъжно едностранно да предостави за период от пет години привилегии в търговските си контакти със страните-победителки. В това число влиза и Чехословакия. Този период приключва на 9 август 1925 г. Двете страни подписват договор за най-облагоприятствани държави във взаимната търговията. Чехословакия участва в международния заем от 1928 г., станал известен в българската история като „Стабилизационен“. От общо 5 млн. британски лири, 100 000 са предоставени от Чехословакия. Статистическите данни за взаимната търговия между Чехословакия и България не са напълно точни, защото част от чехословашкия внос и износ минава през Триест и Виена. Интересното в тази статистика е неравнопоставеността на търговските взаимоотношения. Докато за България търговският обмен с Чехословакия достига от 9% до 11%, то за републиката същият обмен с царството остава 1 % от международната търговията на страната. През голяма част от 20-те години на XX в. Чехословакия е третият най-важен партньор на България след Германия и Италия. По време на Световната икономическа криза в Чехословакия националният доход намалява с над 40%, докато българският пада с по-малко от 40%. Тези числа показват ясно дълбочината на световната икономическа криза за двете страни от края на 20-те и началото на 30-те години на XX в. Чехословашкият износ за България от 1929 до 1932 г. намалява с 63.51%. Българският експорт бележи по-малък спад от 52.98%. През 1930 г., първата кризисна година, експортът на България към Чехословакия е по-голям отколкото в периода 1927—1929 г. Това може би се дължи на факта, че през 1930 г. чехословашката задгранична търговия изживява нарастване, преди да изпадне в депресия. От изнесените данни ясно се вижда, че Чехословакия доставя в България основно промишлена продукция. Материали и машини, от които има нужда аграрната държава. Въпреки развитието на взаимните икономически отношения през 20-те години, между двете страни не е подписан търговски договор. Този въпрос не е забравен от дипломатите. Според политическите трендове на епохата двете страни започват най-напред преговори по арбитражен и приятелски договор с клаузи на Пакта „Бриан-Келог“. Договорът е подписан на 14 май 1930. В средата на същата година правителството на Андрей Ляпчев увеличава чувствително вносните мита. Прага протестира срещу това, но безуспешно. През 1931 г. възникват още проблеми във взаимните стопански отношения. Посланикът на България в Чехословакия, Борис Вазов, през април същата година започва да сондира възможностите за сключване на търговски договор между двете страни. На 29 ноември 1931 г. Чехословашката народна банка и Българската народна банка подписват платежен договор. През 1933 г. между двете страни започват преговори за подписване на ,Договор за търговия и корабоплаване между Царство България и Република Чехословакия. Договорът е подписан на 29 юли 1933 г. и предвижда, че обемът на взаимната търговия ще е като през 1931 г. Българската народна банка обаче по-късно интерпретира този договор по различен начин. Според нея е предвидено внасянето само на 50% от вноса на Чехословакия спрямо 1931 година. Това е опит да се ограничи вносът за сметка на износа.

През 1934 и 1935 г. Чехословакия престава да изкупува от България пшеница и царевица. Вместо тези продукти занапред републиката внася грозде, вино, мас и яйца. През 1934 г. взаимната търговия достига своето най-ниско равнище за целия междувоенен период, а вносът от Чехословакия заема само 3.8% от целия внос на България. Неизравненият платежен контакт между двете страни донася големи загуби през 1933 и 1934 г. Увеличение на взаимните търговски контакти се забелязва през 1935 г. През следващата година с Прага е договорена компенсаторна размяна на стоки. Само за една година Чехословакия става вторият по важност икономически партньор на България след Германия. Опит за спиране на тази икономическа експанзия от чехословашка страна е планът на чехословашкия премиер Милан Ходжа (1878-1944). Неговият план от 1935 г. предвижда изграждане на стопанска зона на Централна и Югоизточна Европа, но така и не е реализиран. Същевременно в българо-чехословашките стопански отношения отново излиза на преден план проблемът с изкупуването на българския тютюн. Чехословакия разполага с големи резерви от тази стока. Подобрение не донася и основаването в Прага на Чехословашко-българска търговска камара на 22 май 1936 г. Поради проблемите в стопанските отношения на Чехословакия и България, както и поради голямата стопанска конкуренция на Германия, между двете страни протичат преговори в София от 15 до 24 април 1937 г. Те приключват с подписването на така наречения Софийски протокол. Според него някои изнасяни български стоки получават преференции. Преференциите определено подпомагат взаимния търговски обмен. През следващата 1938 г. стопанските отношения са изградени върху Пражкия протокол, чието съдържание е тайно за времето си. Неговата цел е увеличение на контингентите и подобряване на търговските отношения. В края на 1938 г. започват преговори за отпускане на заем за доставка на оръжие за България. Преговорите са осуетени в последствие от германската окупация на Чехия през март 1939. По време на Световната икономическа криза икономическите отношения между двете страни рязко спадат. В последвалия период те постепенно се възобновяват, но непреодолимо препятствие пред тях е Германия. През целия период от двадесет години Чехословакия заема трето място по обем и важност за българската външна търговия. Чехословакия изнася за България индустриална продукция като текстил, машини, стъкло, хартия и др.

Енчо Минчев, Централна библиотека БАН